Идеите щъкат из главите ни провокирани от външни случки, от вътрешни преживявания и редактирани от духовната атмосфера в душите ни, излизат навън и поемат по своя път да градят или рушат. Да правят добро или зло - Демодирани категории, но болезнено актуални, когато се изсипват на главата на демодиралия ги модернист, постмодернист или ултра-индипендънт-пост-интелектуал-флаш-мобър...Нещо като разказа с мотиката и завърналия се на село син...Тази духовна атмосфера, естествено, не е константа, но би могла да бъде. Нямам предвид дневното настроение, нито следснощното, а общата нагласа. Ориентацията на човека, ценностите му и отношението към ценностите на другите, които детайли, естествено, се явяват плод на тази духовна атмосфера, която е плод не на нешо друго, а на пораждащите я духове, и така "нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата."(Еф. 6:12). Мисълта ми беше за селекцията и шлайфането на идеите, май станах ясен и трупането на редове в словоблудно оригиналничене - излишно. Господ да ни е на помощ, приятели!