Да говориш глупости от скука.
Да обличаш в стилистични извращения обикновени мисли.
Да трупаш тежестта на собствения си "авторитет" в изказа, вместо
да го олекотяваш за четящия.
Да гониш мащабност на текста, вместо мащабност на мисълта.
Всичко това е отвратително и толкова боли.
Празнословие е този наш грях.
Понеже се боим от тишината.
Понеже се боим да не би да усетим Твореца.